събота, 22 май 2010 г.

Автомобилите - средство за превозване или купчина ламарини, замърсяваща околната среда

Напоследък, все повече хора започнаха да карат автомобили. Защо ли си мисля, че те не осъзнават факта, че замърсяват и въздуха, и природата. Ако имат работа из града, един велосипед може да свърши същата работа като колата, но поне екологично. Та, мисълта ми беше, че в рамките на 2-3 години се появиха, така наречените "гъзари" или "пичове" с тунинговани машини. 80% от тях са си сложили спортни филтри и когато минат покрай теб, ти се иска да си запушиш ушите, защото шумът който издават не е приятен, както си мислят те. Още повече, тези "гъзари" карат адски бързо из града, че ако пред тях излезе невръстно дете, не се знае дали ще могат да намалят, камо ли да спрат автомобила. Има си специални писти, където могат да си настъпват газта докрай, без опасност да застрашат някого. Та, отклоних се с тунингованите автомобили, но да се върнем към темата. Давам за пример град София. Бил съм няколко пъти там и трафика е адски натоварен. Едвам преминаваш един километър за половин час. Положението е меко казано плачевно. Аз, както и много други хора, съм сигурен, че те не знаят какви вреди могат да нанесат с това непрекъснато предвижване с автомобили. Искам да приканя читателите на моя блог (и не само) да се съобразяват с това, кога да карат колата си, дори да я карат само когато е наложително. Също така и да се съобразяват със скоростта която поддържат из града, защото не се знае кога, какво може да се случи!

Сграда до сграда, стига вече, ЕДВА ДИШАМЕ!

Здравейте, надявам се, че сте добре. В този пост ще пиша за сградите, които не спират да строят. Питам се, около вас така ли е? Защото, например, аз когато погледна през прозореца или терасата, виждам една полянка и 3 огромни сгради срещу нас(жилища), същото е и от другата тераса. Абсолютно нищо не се вижда, само едни пусти блокове. Интересен е фактът, че продължават да строят все повече жилищни сгради в околността. Е, на мен ми писна вече, задушавам се от тази постройка и атмосфера. Как пък на никой не му хрумна да даде пари да оправят пътищата или да ги дари някъде, вместо да започне с тези огромни проекти, които ще бъдат завършени след години. Не мисля, че съм единствения на това мнение, не съм и последният. По-добре да си построят някоя къща покрай града ( да си закупят парцел ) и да си живеят там, вместо да ни обграждат със сгради и да се чувстваме като в затвор. Какво мислите вие по този въпрос? По същият начин ли се чувствате?

Първата ми публикация, wow!

Здравейте на всичкии. Та, това е първата ми публикация и все още се чудя за какво да пиша. Може би, за себе си? Нее, има си такава страница. Сетих се, ще пиша за това, как прекарах деня си. Сутринта, както обикновено, станах в 6:30, но си промених алармата на 6:50, защото ми се спеше. :D На кой, ли не му се спи сутринта, но няма как. Та, станах и се облякох. Набързо се оправих, лична хигиена, ала бала и излязох. Изчаках момчето, с което ходим заедно на училище. След около 5 минути се зададе - по прашният и равен път (доколкото е възможно за нашата държава равен, де. :D ) Поздравихме се и тръгнахме безмълвно. Беше хладничко, но приятно. След около 35 минути път, стигнахме до великата сграда на нашето славно училище. ( LOL :D ). Както обикновено, имаше ученици отвън, насядали по пейките. Ние побързахме да влезем в сградата, поздравихме пазача и се запътихме към класните си стаи. Когато влязох, имаше към шест-седем човека в нея. Нататък, общо взето мина нормално, с изключение на това, че след като снимахме един от съучениците си без да разбере и му се смяхме, се разяри доста и започна да блъска к'вот види пред себе си. ;[ Госпожата го защити ( of course ), но не и обърнахме особено внимание. Имам един доста див съученик, няма да споменавам името му, който ПОСТОЯННО го тормози (в буквалния смисъл!!!). Часовете ни бяха по 15 минути, но нещо се обърка графика и вместо да караме 6 часа, карахме 5. (По-добре за нас). :) Излязохме в двора, защото предстоеще изпращането на абитуриентите. Не знам, защо днес, но в предишното ми даскало ги изпращахме на 24 май, а не на 21. Както и да е, понеделник(24) пак няма да се учи. :D Дадоха ми грамота за участие в математическо състезание ( никак не ме бива, между другото :D ) изпратихме ги и си тръгнахме. По пътя, както обикновено се смяхме (нищо ново под слънцето ). След това се прибрах, обядвах и както си гледам телевизия, неусетно съм заспал. Събудих се към 17:00 и си включих лаптопа, поразгледах актуални новини, и други работи и ето ме сега, пиша си първата публикация. А, сега предстои да се разделим, защото имам друга работа. :D Чао на всички.

Брояч